„КАК Я ХОЧУ, ЧТОБ СТРОЧКИ ЭТИ...”
Владимир Николаевич Соколов (1928-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК ИСКАМ РЕДОВЕ ПОЗНАТИ
Как искам редове познати
студени думи да не са,
небе да станат, покрив, вятър,
алеи с тучни дървеса!
И в страницата свят да блесне,
прозорец да е тя за нас
към светлина и птичи песни
в дълбокия житейски час.
Ударения
КАК ИСКАМ РЕДОВЕ ПОЗНАТИ
Как и́скам редове́ позна́ти
студе́ни ду́ми да не са́,
небе́ да ста́нат, по́крив, вя́тър,
але́и с ту́чни дървеса́!
И в стра́ницата свя́т да бле́сне,
прозо́рец да е тя́ за на́с
към светлина́ и пти́чи пе́сни
в дълбо́кия жите́йски ча́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Соколов
КАК Я ХОЧУ, ЧТОБ СТРОЧКИ ЭТИ...
Как я хочу, чтоб строчки эти
Забыли, что они слова,
А стали: небо, крыши, ветер,
Сырых бульваров дерева!
Чтоб из распахнутой страницы,
Как из открытого окна,
Раздался свет, запели птицы,
Дохнула жизни глубина.
1948 г.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Николаевич Соколов е роден на 18 април 1928 г. в гр. Лихославл, Калининска област. Завършил е Литературния институт в Москва (1952 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1953 г. Превежда поезия от български език, пише за България („Стихове от България”, 1960 г.). Автор е на книгите „Утро на път” (1953 г.), „Трева под снега” (1958 г.), „На слънчевата страна” (1961 г.), „Смяна на дните” (1965 г.), „Различни години” (1966 г.), „Избрана лирика” (1967 г.), „Сняг през септември” (1968 г.), „Втора младост” (1971 г.), „Четвърт век” (1975 г.), „Късно утро” (1977 г.), „Градски стихове” (1977 г.), „Благодаря ти, музика” (1978 г.), „Сюжет” (1980 г.), „Избрани произведения” (в два тома, 1981 г.), „Избрано” (1989 г.), „Посещение” (1992 г.), „Най-моите стихове” (1995 г.), „Стихове за Мариана” (1996 г.) и др. Носител е на високи литературни и държавни награди на СССР и на България. Умира на 25 януари 1997 г. в Москва, погребан е на Новокунцевското гробище.