На моите ученици
Не тъпчете с ботушки сърцето ми!
Не го мачкайте с ярост в калта!
То така ще престане на свети.
Ще загуби към вас любовта!
Аз ви моля, гнева ми простете!
Не отравяйте свойте души!
И словата ми зли забравете!
Днес от тях във душата боли!
Колко сълзи за вас съм проляла
знае само дъждецът през март.
И в очите ми, все недоспали,
капки нежност отново блестят.
Че за мен сте букет от лалета,
от зюмбюли и нарцис, синчец...
Най-красиви цветя сред полето
и оплетени в пъстър венец!
На живота от джунглата тъмна
не плашете се! Смело напред!
На науката пътят е стръмен
и препятствия дебнат отвред.
Запазете ми, моля, сърцето!
Там е мойта безкрайна любов!
И старайте се в клас, и учете!
Обичта ми за вас е покров!
16.03.2013г.