ДИМИТЪР
Димитру – мужу Антонины
Болгары любят Димитра имя,
Оно - как пламя, оно - как знамя!
Оно в народе неопалимо,
Оно на Шипке, оно в Афгане!
Когда лежал ты в горах высоких,
И кровью красной сочилась рана,
Но не померкла в глазах глубоких,
К победе воля. Смерть басурманам!
Когда пришёл ты в страну чужую,
Сменил на кручах солдат российских,
Но вспоминал ты страну родную,
Родные лица и песни милых.
Ты воевал там, как раньше делал,
Как виноград свой и как пшеницу,
Умело делал своё ты дело,
И вспоминал ты в горах орлицу,
Что на Балканах так вольно реет
И собирает героев рати.
Родные пишут: Вернись скорее!
И называют солдаты: Батя!
Теперь ты вместе с женой – орлицей,
Вновь собираешь детей по сёлам,
Чисты глаза их, красивы лица,
И будет жизнь их в стране – весёлой!
Пусть расцветает страна родная,
Болгарским хлебом полнеет колос!
И пусть минует судьбина злая,
Народ болгарский поднимет голос!
Димитър
На Димитър - съпруга на Антонина
Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой
В България всеки името знае –
то име-пламък е, име-знаме!
В народа то е неотменимо,
на Шипка свети и във Афган е.
Ранен лежиш сред урви високи
и кръв червена сълзи от рана,
но не помръква в очи дълбоки
твоята вяра. Смърт на душмана!
В страната чужда ти бе пристигнал –
смени на поста руските войни.
Но не забрави свойта Родина –
лицата мили, песните родни...
Там ти воюва, както умело
беше отглеждал грозде, пшеница –
здраво захванал своето дело,
с мислите за планинска орлица,
дето в Балкана се рее волно,
герои скрила тя под крилата.
От къщи пишат: „Върни се скоро!“
А ти баща си за тез солдати!
Сега си вкъщи с твойта орлица,
деца събирате по селата –
лица – красиви, очите – чисти.
Бъдеще светло тях ги очаква.
Страната родна да процъфтява
и клас да пълни българска нива!
Съдбата зла да ни подминава!
Народът български глас надига.