„Животът ще дойде по - хубав от песен…”
Н. Вапцаров
Моторът на днешното време закиха,
враждата помете на дните мечтите.
Студените вихри небето покриха,
народът тревожен понесе бедите.
Не стана животът ни хубав и лесен,
звездите отгоре не славят човека.
И хлябът е черен, горчи като плесен,
съдбите ни кретат по крива пътека.
Убиват я нашата вяра, поете –
и в бялата пролет, и в дните честити,
но тя продължава все още да свети
в сърцата ни гневни със рани покрити.
Ще вземем от твоята вяра по зрънце,
ще минем през брода измамен, коварен.
Ще дойдат години и нашето слънце
ще грейне с усмивка на лъч светозарен.