„Заплакала е гората…”
Послушайте! Към Бакаджика погледнете!
Индже препуска още с коня вихрен, бял!
През времето минава, яхнал вековете,
над родната земя крилете си прострял.
Отгде ли идва той и накъде отива?
Какво го мъчи в този буреносен час?
Не му ли стига ордата граблива, дива,
та все дочува тъжния народен глас?
Юнакът е юнак, щом себе си пребори,
на злото щом изтръгне кървавия вик,
сърцето каменно за обич да разтвори,
да стане за народа знаме и светлик.
Такава роля всекиму не се полага
и всеки днеска няма да я разбере.
Душата му когато остра примка стяга,
да литне като птица в звездното море.
Да стане знаме!... И красива тъжна песен-
от мъка и надежда - българско хоро!
Да стане верен път, над бездната надвесен,
причастие и вяра, правда и добро.
И ляга песента му на сърцето живо,
отрада и надежда нова да роди,
че тя за утрото ни вечно е гориво
и дух свободен, волен, в нашите гърди!