Слева, где сердце - пусто,
Что же тогда там ноет
И, вперемешку с грустью,
Жжёт, не даёт покоя?
Если где сердце - пусто,
То почему так больно?
Пальцы ломает с хрустом,
Смотришь - дрожат безвольно.
Если на месте сердца
Все заполняет холод?
Это ли не Освенцим,
Пеплом накрытый город.
Но я не сдамся, слышишь?
И пустоту заполню.
Просто, что было лишним
В памяти вытру. Понял?
Вычеркну словно небыль,
Снова расправлю крылья,
И на свободе, в небе,
Стану, как прежде, сильной...
http://stihi.ru/2013/03/23/167
Перевод на болгарский язык Марии Магдалены Костадиновой
http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
Вляво, празно е вместо сърце...
Вляво, сякаш празно е там,
тлее болезнено нещо свидно
и тежко преплетено с тъга,
гори то и покой не дава.
Ако празно е, без сърце,
защо ли така ми е болно?
пръстите кърши и ръцете
сякаш треперят безволно.
Ако на мястото на сърцето
всичко запълнено е с мраз -
Не е ли това Освиенциум?
Мъртъв, призрачен град.
Няма да се дам, чуваш ли?
И празнотата ще запълня.
Просто, всичко излишно
ще изхвърля. Разбра ли?
Ще зачертая всичко старо,
иотново ще разтворя крила,
и на свобода, към небето,
силна като някога ще полетя...