Автор: Росица Петрова, България
Авторизованный поэтический перевод Инессы Соколовой
ВОСКРЕШЕНИЕ ЛЮБОВЬЮ
С тобою встретились случайно,
когда прошло немало лет.
Взволнован был и полон тайны,
сказал мне ласково: «Привет!»
Раскрепостившись, сняв доспехи
(защита больше не нужна),
Внимала творческим успехам,
была от счастья чуть жива.
Подход был теплый, осторожный,
но лихорадило меня.
Казалось, это невозможно -
признал ошибки все, спустя
немало лет. С тех пор не знались,
теперь мы рядом, я - твоя.
В твоих объятьях задыхаюсь,
и кажется, дрожит земля.
Как целовал меня! - я помню…
Как наступила ночь, прошла…
Как поднял на ноги любовью,
как воскресил, как ожила.
Оригинал
Възкръснала магия
А уж за малко, уж съвсем за малко
се срещнахме след толкова години,
с претекста, че ще бъде много жалко
ако в една случайна среща се разминем...
Привидно бяхме толкова спокойни
придавахме си вид на безразлични,
но падаха защитните ни брони
под гласовете ни накъсани на срички.
Ти стъпваше в душата ми на пръсти,
а аз треперех сякаш имах треска.
Дали под нас земята се продъни
или пък бе предчувствие за грешка..?
Но въздухът не стигаше за двама
/светът ни се оказа много тесен/
- Проклет да съм! Каквото ще да става..!
Прошепна ти и нежно ме привлече.
Целуна ли ме, даже и не помня,
нощта се сгромоляса и отмина.,
а аз не зная как да се опомня
от нашата възкръснала магия.
Картинка из Интернета