Среднощни размисли - Ночные размышления
Росица Петрова, България
Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.
Художественный перевод: Инесса Соколова
Ночные размышления
С ветром – новые мечты:
к птицам, лесу устремилась,
набираю высоту,
в осень я давно влюбилась.
Но прошу: не мучь меня,
ветер – это заклинанье,
буду снова не твоя,
со стихами, без желанья.
Будет в них хвала дождю
(и без бури нет покоя),
и приятному теплу,
и весеннему настрою.
Будет в них и листопад,
колыбельная под вечер.
Вот такой души расклад
есть любовь, но не заметил.