Роса в лучах рассветных заблестела.
Иду по ней тропинкой полевой...
А завтра сам я стану каплей белой
под этой необъятной синевой.
Сверчки меня искать будут в дубраве,
и пчёлы – в распустившихся цветах,
земля – в летящем облаке и травах.
А я останусь жить в твоих глазах.
* * *
Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.