АНЕЛИЯ
Скажу я тебе по секрету:
Стихи, что ни день, без прикрас,
Для женщин рождают поэты,
Для девушек – хоть каждый час!
И, если стихи запоздали,
Опять заплутали в пути,
Иль просто дорогу искали,
Тропинку пытались найти.
И может лесная тропинка,
Петляя бежала сквозь лес,
А может на ветке росинка
Блеснула средь белых берёз.
А может я озеро встретил
С прозрачной, волшебной водой,
А может быть я не заметил,
А может был повод другой?
Но главное – строки про это
Опять в своём сердце нашёл,
И пусть мне другие поэты
Поют среди рощиц и сёл.
Анелия! Имя такое,
Как солнце, как ветра порыв!
Тобою любуюсь я снова,
Взойдя на высокий обрыв!
Поля, небеса и просторы,
Посмотришь – и сердцем поёшь!
Долины раскинулись, горы,
И ты в этом чуде живёшь!
Анелия
На тебе доверявам аз тайна:
Ни ден не пропуснали стих,
поети жената възпяват,
девойките – тях всеки миг.
И ако стихът закъснее,
по друмища пак заблуден,
той просто ще търси пътека
и проход през гъстия лес.
И може би горска пътечка,
го води през тъмни гори,
а там от росицата лека
са блеснали бели брези.
А може би, езеро срещнал
с прозрачна, вълшебна вода,
така и не съм се досещал,
че поводът друг е сега.
На моите строфи крилете
отново в сърцето летят.
И нека пак други поети
сред селски градини творят!
Анелия – името твое
е слънце и вятър игрив.
На теб се любувам отново,
изкачвайки стръмния рид.
Поля, небеса и простори –
погледнеш, запява сърце,
гори и долини огромни –
сред чудото свое живей!