Юлиана Донева
Аз не го търся,
не го призовавам,
той просто нахлува у мен
като бяла вълна,
като сноп от лъчи,
като буря през пролетен ден.
И дъх затаявам...
Сърцето ми чисто
вълнува се, стене, бушува.
И тича моливът
чевръсто по листа,
със слово душата рисува.
Аз не го търся,
не го и очаквам,
сам идва - ту шумен, ту тих.
И чуя ли в себе си
звън от камбана,
това е, родил се е стих.