***

Милена Йорданова
Коя съм аз след всеки стих
написан в миг на тиха лудост?
Отрова ли съм? Колко пи?
И колко после ме сънува?
От слънцето навън гори.
А в мен светкавици се мятат.
И не любов, а две змии
отглеждам, вечер да ме хапят.