Игорь Царёв Зеленые тигры Зелените тигри

Красимир Георгиев
„ЗЕЛЕНЫЕ ТИГРЫ”
Игорь Царёв (Игорь Вадимович Могила, псевдоним Игорь Царёв, 1955-2013 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗЕЛЕНИТЕ ТИГРИ

Зелените тигри попаднаха в динени клетки...
Да бих си закупил един – най-добрия да хвана...
И пак да го пусна (за спомен от дните ни летни)
Свободен в полята на Сизран, Казан и в балкана...
О може далеч от семафорен лъч да отскоча:
кондукторка с весел мотив да омая и – ето
от влака да скоча, за малко не стигнал до Сочи,
от насипа да се прехвърля направо в морето.
Сезонът не е за курорти и кучешки студ е,
но редом приятел зелен движи хълбоци остри!
И може (с веселие) сочанска чача* да глътнем,
а после след дълъг запой в Албакан да се проснем.
И там, половин ден лежали в крайпътна коприва,
сред камъни, пръсти забили в ребрата ми стари,
със срам, че съм слаб, да мечтая за бира пенлива
и пийвайки, да се свестя на Казанската гара...
Със смачкана диня под мишница, бос и без денги
да вляза ли вкъщи (о, Божият кръст да ни пази!),
да викне от кухнята мойта любима: „Безделник!
Какви ли фантазии пак към главата ти лазят?”
Текат по небесната есен финалните титри,
човече, далеч ли туй бреме нелеко ще влачиш?
Простете, навеки пленени зелени вий тигри...
Днес вкъщи навреме ще бъда. Без диня обаче.

               * Чача – силна спиртна грузинска напитка, гроздова водка самогон. 


Ударения
ЗЕЛЕНИТЕ ТИГРИ

Зеле́ните ти́гри попа́днаха в ди́нени кле́тки...
Да би́х си заку́пил еди́н – най-добри́я да хва́на...
И па́к да го пу́сна (за спо́мен от дни́те ни ле́тни)
Свобо́ден в поля́та на Си́зран, Каза́н и в балка́на...
О мо́же дале́ч от сема́форен лъ́ч да отско́ча:
конду́кторка с ве́сел моти́в да ома́я и – е́то
от вла́ка да ско́ча, за ма́лко не сти́гнал до Со́чи,
от на́сипа да се прехвъ́рля напра́во в море́то.
Сезо́нът не е́ за куро́рти и ку́чешки сту́д е,
но ре́дом прия́тел зеле́н дви́жи хъ́лбоци о́стри!
И мо́же (с весе́лие) со́чанска ча́ча да глъ́тнем,
а по́сле след дъ́лъг запо́й в Албака́н да се про́снем.
И та́м, полови́н ден лежа́ли в крайпъ́тна копри́ва,
сред ка́мъни, пръ́сти заби́ли в ребра́та ми ста́ри,
със сра́м, че съм сла́б, да мечта́я за би́ра пенли́ва
и пи́йвайки, да се свестя́ на Каза́нската га́ра...
Със сма́чкана ди́ня под ми́шница, бо́с и без де́нги
да вля́за ли вкъ́шти (о, Бо́жият кръ́ст да ни па́зи!),
да ви́кне от ку́хнята мо́йта люби́ма: „Безде́лник!
Какви́ ли фанта́зии па́к към глава́та ти ла́зят?”
Тека́т по небе́сната е́сен фина́лните ти́три,
чове́че, дале́ч ли туй бре́ме неле́ко ще вла́чиш?
Просте́те, наве́ки плене́ни зеле́ни вий ти́гри...
Днес вкъ́шти навре́ме ште бъ́да. Без ди́ня оба́че.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Царёв
ЗЕЛЕНЫЕ ТИГРЫ

Зеленые тигры попались в арбузные клети...
Купить одного бы – кого бы глаза указали...
И выпустить снова на волю (на память о лете!)
В каком-нибудь поле у Сызрани или Казани...
А можно и дальше уйти с привокзальных досо;чек:
Веселый мотивчик сыграв на губе проводницам,
Шагнуть из вагона, чуть-чуть не доехав до Сочи,
Чтоб с насыпи сразу в морскую волну приводниться.
Пускай и сезон не купальный, и холод собачий,
Но рядом зеленый товарищ с крутыми боками!
И можно (под чаячий хохот) от сочинской чачи
Уйти с ним в запой, чтобы выйти уже в Абакане.
И там, отлежавшись полдня в придорожной крапиве,
Пока бы булыжники пальцы под ребра вонзали,
Сгорать от стыда и мечтать малодушно о пиве,
А выпив, очнуться опять на Казанском вокзале...
С помятым арбузом подмышкой, босым и без денег
Явиться домой (да, поможет нам крестная сила!)
И голос любимый услышать из кухни: Бездельник!
В какие фантазии снова тебя уносило?
Бегут по осеннему небу финальные титры,
Легка ли тебе, человече, такая обуза?
Прощайте, плененные веком, зеленые тигры...
Сегодня домой буду вовремя. Но без арбуза.

http://www.stihi.ru/2011/07/15/7178


* (экспромт: Елена Большакова)

К Вам в Софию лечу, дорогой Красимир, я на крыльях ночного эфира.
По привычке спешила на праздничный пир, но не будет ни бала, ни пира...

Только надо ли тем, кто навеки в душе, видеть наши угрюмые лица?
Вам „Зелёные тигры” попались в клише: может ими весь мир насладиться!

Доверяя любимых поэтов стихи переводчикам Музы – от Бога,
Мы ревниво сверяем размеров штрихи, придираясь к нюансам немного...

Неприметен героя магический труд. „Тигр-арбуз” – превращенье простое.
Вот и передан авторских грёз изумруд. Лично я – аплодирую стоя!





---------------
Руският поет и публицист Игор Царьов (Игорь Вадимович Могила, псевдоним Игорь Царёв) е роден на 11 ноември 1955 г. в с. Погранично в Далечния Изток, на границата с Китай. Завършил е Ленинградския електротехнически институт (1980 г.). Работил е като журналист във в. „Московский комсомолец”, в. „Труд-7”, в. „Российская газета – Неделя” и др. Автор е на стихосбирките „Море камни не считает” (2002 г.) и „Соль мажор” (2011 г.), както и на над 10 книги с научно-популярна тематика. Член е на Съюза на журналистите на Москва и на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много национални и международни литературни награди. Живее в Москва. Умира на 4 април 2013 г.