Диалог
(сонетен диптих)
„Животът е като стълба на кокошарник – къс и осран.”
Есхил
І
Опърпан просяк казал на лихварин:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?
И ти ще пукнеш, като всички твари.
Лихварят рекъл: "Аз съм господар и
хаджия съм, в охолство и разврат
живея, и пилея по хазарт...
Живецът в мене в пещ искрица жар е –
ще светне някой ден за сетен път.
Умира всеки, който е роден.
Да, тленна е блажената ми плът.
Ала помни изрично ти от мен:
богатите един път само мрат –
беднякът мре вторично. Всеки ден...
ІІ
Хаджи – клошарят рече – разбери,
богатството и твоята поквара
за вечни мъки в ада ще те вкарат.
Не ще да се откупиш там с пари!
В казаните с горещ катран и сяра
душата ти сред жегата ще ври.
Смъртта за мене радост е дори.
Готов съм… че ще ида в рая, вярвам.
Имането от бедните що сбра
лула тютюн не чини! Таз парА,
умреш ли, ще остане тука, всуе…
От мъртвите да дойде даже Лазар*
за адските неволи да разказва,
ти с тежкия си слух**, не ще го чуеш.
-----------------------------------------
* - Притча за бедния Лазар(Лука гл.16 ст. 19-31)
**- „Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". (Мат. гл.13 стих15)
перевод с болгарского Алескей Селичкин http://www.stihi.ru/avtor/zahar2
ДИАЛОГ НИЩЕГО И БОГАЧА.
I
"Надеетесь, что длинным будет век?
Что жемчуг ваш, что ваше злато?
Что из того, что так богаты?
Умрёте, как и всякий человек."
"Не ты, хозяин я своей судьбы.
Смешны твои пустые речи:
иду, расправив гордо плечи,
игрок азартный... тешусь без борьбы.
Один умрёт - другой родится,
богатством, роскошью упиться.
Услышь! - поёт моя предсмертна плоть.
Умру богатым я однажды,
твой смертный день бывает каждым
и ты бессилен это побороть."
II
"Безумна плоть: зовёт бесовский взгляд.
В котле с кипящею смолою,
трястись придётся не мошною.
Живей, богач, мости дорогу в ад.
А надо бы подумать о душе...
Я смертный час приму отрадно:
он для меня небес награда,
живущему в прибрежном шалаше.
Оглохший сердцем - слеп душою,
губительной идёт тропою,
на всех и вся - усмешка свысока.
Не за лесами и горами,
сжигая жизнь, жил рядом с нами,
пропал - не за понюшку табака".