В прозореца - битка завършена
там зимата е стиснала есен
ти ще получиш стоманен бръснач
от кутията с номер осем
мъжът хърка в четвъртък убит
зад стена някой „боклук изнася”
на дланите просветват бръсначи
и да те порежат си просят
а на луната в небеса и е така скучно
иде и сама да завие като куче
ти към очите си поднасяш беззвучно
тези мънички гилотини тук
ще ги обереш с раздразнение в посока,
поглед се впива в простите букви,
тях не са положили в порядък точно,
но се придвижват нататък в група.
сенки на врати приласкават косо
но преиграно, нарочно навярно
ти си забравила своите въпроси
на буква „Л”си затиснала с длан
папагал ще закрещи „Реалности!”
и ще те върне нереално в живота
ти не си се порязала напразно,
жалко ,че забравена е думата „любов”
букви-бръсначи ще махнеш обратно
и ще затвориш на отбелязано плътно
в сърцето стана някакси по-топло
и от раната леко изтръпнало.
Буквы-бритвы http://www.stihi.ru/2008/12/25/503
Разгадаев
За окном- окончанье битвы
Там зима захватила осень
Ты достанешь стальные бритвы
Из шкатулки под цифрой восемь
Муж храпит четвергом убитый
За стеной кто-то «сор выносит»
На ладони мерцают бритвы
И порезаться ими просят…
А луне в небесах так скучно
Что завоет сама на псину
Ты к глазам поднесёшь беззвучно
эти малые гильотины
Уберёшь с раздраженьем прядку
Взгляд впитает простые буквы
Их сложили не по порядку
Задвигая подальше в тумбы
Тени двери ласкают косо
Но наиграно, понарошку
Ты забыла свои вопросы
И нажала на «Л» ладошкой
Попугай закричит «Пиастры!»
И вернёт в нереальность быта
Ты порезалась не напрасно
Жаль, что слово «любовь» забыто
Буквы-бритвы смахнёшь обратно
И запрёшь на замочек плотно
Стало в сердце теплее как-то
И от раны слегка щекотно.