http://www.stihi.ru/2013/04/27/21 Перевод с русского на болгарский Росицы Буховой
Безбрежие от мъгли... А редом броди тъга...
със слепци бездомни проси подаяние...
В РЪКА хартия... помня наизуст твои стихове... и звука на гласа...
ГОЛО ТЯЛО капчици роса попива в своето дихание
на небосвода, а – твоето аз.
Чукат във висините часове... като разговор на свещен синод...
ГАДАЕНЕ НА ЦИГАНКА.Отново нощта пророкува нещо срамежливо
ПО СВЕТИЛАТА. А там – зад нея... на други галактики мощ...
ЗАД ЧЕРНАТА ВРАТА НА ВЕЧНОСТТА кандило.
СВОБОДА твърде нестабилна... любов...
НЕ избираме... нам се дава свише... И даже СЪНЯТ,
който влиза през бравата неволно в подсъзнанието на Бог
извисява... на завесата на мирозданието.Сюжет –
РИСУНКА С ТЕБЕШИР, восък, ЛУННА ТИНЯ... астрална проекция, планшет...
И НАДПИС НА ИРИС в очите... Мастило... ЩРИХ– КОДИРА чувства .
В тишината МОЛЯ СЕ. Моят свят... от твоя, разбира се, пластелин...
Ти като пророк, апостол, ювелир... Думи –
имат живот ПО БОЛНО СЪРЦЕ ОТ ГЛИНА...
И ПЛАЧАТ ЛЪЧИ... на играещия огън В СЧУПЕНА ЛЮЛКА
Всичо приемам смирено... ИЗГАРЯТ ПИСМА... светлобежов блуз...
НЕМНОГО СТРАННО, БОЛКАТА ВИНАГИ В НЕТЛЕН...
В твоята гора отдавна вече е зора. Тук – само полунощна сянка на херувим.
Между нас море... Път... ВЪЗГЛАВЕ НЯМА В ПОСТЕЛЯ НА СЛЪНЦЕ.Ти като пилигрим вселенски простори браздиш.На теб миришат РОЗИ до върбинка. Когато мълчиш и мента, и папур не топлят листата В РЪБА НА ГОБЛЕН.
РАЗВЯВА КИТКА в тишина...
Отново ШАПКАТА НА ВЯТЪР – чанта на пощальон
към теб изпраща страстни семена...
А МОЖЕ ЧЕТКА НА РЕМБРАНД В КЛОНИ НА КЛЕН
скрита да рисува милия лик в пространството... осветяващи ме В ТЪМНИНА.
Макар ,че е НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СКРИЕШ СПОМЕН...
Вик, конвулсия, синдром на задух, отломка... разбира се по теб..
Как се пали ефир?..
до нужния размер и фасон... че да съм по-близо до теб,
Мой жрец, кумир...
И ТЕБ ВЪТРЕ ... НА ДУШАТА МИ МЕДАЛьОН...
в моите гърди... винаги...
Искам да те прегърна, в усмивка да се разтворя,
да съм лавина,
да ти връча Плеяди и ноти
на най- красива
песен...
на лебед...
В ръка – ГОЛО ТЯЛО на небосвода
ГАДАЕНЕ НА ЦИГАНКА по светила
ЗАД ЧЕРНАТА ВРАТА на вчеността – свобода
Не сънят... РИСУНКА С ТЕБЕШИР в лунна тиня...
И НАДПИС НА ИРИСА в очите ЩРИХ – КОДИРА.
Моля се. Думи – ПО БОЛНО СЪРЦЕ от глина...
В СЧУПЕНА ЛЮЛКА плачат лъчи...
ИЗГАРЯТ ПИСМА странно, болка в нетлен...
ВЪЗГЛАВЕ НЯМА В ПОСТЕЛЯ на слънце.Рози
НЕ ТОПЛЯТ ЛИСТА в ръба на гоблен.
Развява китка на вятъра шапката,
а може четка на Рембранд в клони на клен?
Невъзможно е спомен да скриеш в тъмнината
И теб вътре... на душата ми медальон...
Голо тяло
Гадаене на циганка
Зад черната врата
Рисунка с тебешир
И надпис на ирис
На болно сърце
В счупена люлка
Изгарят писма
Възглаве няма в постеля
Не топлят листа