Патронникът когато не тежи,
олекват безвъзвратно сетивата.
И все по- ниско гарванът кръжи,
усетил на живота празнотата.
Часът на истината е дошъл,
изчезва на дъгата красотата.
Смехът на демоните, кикот зъл,
полюшва диво на Адам чреслата.
Грехът Адамов, Божият Завет
зареждат с вяра вековете.
А Раят пак ще бъде ли превзет?-
гадаят вечно, в унес, ветровете.
И само Ева, от реброто на Адама,
гради невъзмутимо своя Свят за двама!