Животът безпощадно те притиска,
отнема ти мечтите, вярата, духа.
А ти поет си, много ти се иска
да чуваш на деца усмихнати смеха,
да виждаш как в очите запламтели
на слънцето добро усмивката блести,
как птиците на воля са запели
за ведролики дни, омайни красоти.
Животът безпощадно те притиска
и дните ти превръща в дяволски кошмар.
А ти поет си, много ти се иска
сърцето ти да бъде жив и свят олтар,
да слави любовта и добротата,
да носи радост, светлина и красота,
да сее на доброто семената,
за щастието въжделено на света..
Животът безпощадно те притиска,
съдбата ти в ръце безмилостни държи.
Но ти поет си, трябва да поемеш риска
да спреш разрухата, жестоките лъжи.
И нека вярата у теб живее,
и нека слънцето в очите ти блести,
в стиха ти бурята когато пее,
сам Бог ще каже: „Да, поет си ти!”