***

Не е начало. Нито край.
Това е нещо мимолетно.
Едно напъпило през май
спонтанно чувство многоцветно.
Нали е пролет?! Затова
се пълниш с ароматни багри.
А аз съм от онез цветя,
чиито цвят далечен мами.
Затуй ръка протягаш ти,
с желание да ме откъснеш.
Но може да те заболи,
ако на трънче се натъкнеш.