Вероника Тушнова Не отрекаются любя Не спира обич

Красимир Георгиев
„НЕ ОТРЕКАЮТСЯ ЛЮБЯ...”
Вероника Михайловна Тушнова (1911-1965 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ СПИРА ОБИЧ ДА БЛЕСТИ

Не спира обич да блести.
Животът ни тече превратно.
Щом спра да те очаквам, ти
ще дойдеш тук съвсем внезапно.
Ще дойдеш ти при мен по мрак,
с виелицата ще пристигнеш,
когато си припомниш как
деляхме топлина взаимно.
Ще искаш тази топлина,
недоценявана доскоро,
ще бърза твоята вина,
прескачайки коли и хора.
Като напук ще запълзят
трамвай, метро, какво ли още;
и буря ще мете по път
към портите ми твоя подстъп...
А вкъщи – тишина, тъга,
будилник шепне за разлъка;
и ще почукаш ти сега,
без отдих изкачил се тука.
Аз вярвам в идващия миг
тъй безрезервно и крилато,
че мога нашия топлик
да чакам цял ден до вратата.


Ударения
НЕ СПИРА ОБИЧ ДА БЛЕСТИ

Не спи́ра о́бич да блести́.
Живо́тът ни тече́ превра́тно.
Штом спра́ да те оча́квам, ти́
ште до́йдеш ту́к съвсе́м внеза́пно.
Ште до́йдеш ти́ при ме́н по мра́к,
с вие́лицата ште присти́гнеш,
кога́то си припо́мниш ка́к
деля́хме топлина́ взаи́мно.
Ште и́скаш та́зи топлина́,
недоценя́вана доско́ро,
ште бъ́рза тво́ята вина́,
преска́чайки коли́ и хо́ра.
Като напу́к ште запълзя́т
трамва́й, метро́, какво́ ли о́ште;
и бу́ря ште мете́ по пъ́т
към по́ртите ми тво́я по́дстъп...
А вкъ́щи – тишина́, тъга́,
буди́лник ше́пне за разлъ́ка;
и ште почу́каш ти́ сега́,
без о́тдих изкачи́л се ту́ка.
Аз вя́рвам в и́дваштия ми́г
тъй безрезе́рвно и крила́то,
че мо́га на́шия топли́к
да ча́кам ця́л ден до врата́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вероника Тушнова
НЕ ОТРЕКАЮТСЯ ЛЮБЯ...

Не отрекаются любя.
Ведь жизнь кончается не завтра.
Я перестану ждать тебя,
а ты придешь совсем внезапно.
А ты придешь, когда темно,
когда в стекло ударит вьюга,
когда припомнишь, как давно
не согревали мы друг друга.
И так захочешь теплоты,
не полюбившейся когда-то,
что переждать не сможешь ты
трех человек у автомата.
И будет, как назло, ползти
трамвай, метро, не знаю что там.
И вьюга заметет пути
на дальних подступах к воротам...
А в доме будет грусть и тишь,
хрип счетчика и шорох книжки,
когда ты в двери постучишь,
взбежав наверх без передышки.
За это можно все отдать,
и до того я в это верю,
что трудно мне тебя не ждать,
весь день не отходя от двери.




---------------
Руската поетеса и преводачка Вероника Михайловна Тушнова е родена на 14/27 март 1911 г. в Казан. Учи в Медицинския институт в Лениград (1931-1935 г.), занимава се с живопис. През 1941 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки” в Москва, но е мобилизирана като медицинска сестра и лекар. След войната е рецензент в издателство „Художественная Литература”, води творчески семинар в Литературния институт. Публикува поезия от 1944 г., пише в жанра на любовната лирика. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1946 г. Авторка е на стихосбирките „Первая книга” (1945 г.), „Пути-дороги” (1954 г.), „Дорога на Клухор” (1956 г.), „Память сердца” (1958 г.), „Второе дыхание” (1961 г.), „Лирика” (1963 г.), „Сто часов счастья” (1965 г.), „Стихи” (1969 г.) и др. Авторка е на текстовете на десетки популярни песни като „Не отрекаются любя”, „А знаешь, всё ещё будет!”, „Сто часов счастья” и мн. др. Умира на 7 юли 1965 г. в Москва.