Елисавета Багряна
ПОТОМКА
Источник: http://stihi.ru/2013/05/25/28
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя –
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
***
Правнучка
Я не знала фамильных портретов
Или книг прародителей рода.
Мне никто не оставил заветов
Для души, провожающей годы.
Но я слышу мятежные корни
Кочевой прародительской крови.
Чуткий слух по ночам наготове –
Гнев и грех восхитительно помнит.
То ли дух черноокой богини
Среди звёзд полонил чужестранец?
Маскарадно - в штанах и тюрбане,
Кровь моя от бесстрашия стынет.
Конский топот и ветер на спинах
Беглецов гнал к дунайской равнине!
Два кинжала мне ночью приснились!
Ветер стёр их сверканье на синем!
И не так ли сама я сверкаю,
Направляя свой норов на скачки?
Кровь турчанки и русской казачки
В жилы дерзкой болгарки стекает.
Может, кажется мне, что коварно
Мне мерещится участь иная.
Мать земля меня любит на равных,
Я - Болгарии дочка родная.