По светлата лунна пътека
препускат на воля коне.
Звездите примамват човека
да търси простор, ширине.
Летят като сън вековете,
търкалят се нощи и дни
и само вълшебното цвете
с надежда и вяра кълни.
Сърцето ти ражда мечтите,
в очите ти обич пламти.
На целия свят красототе
прегръщаш усмихнато ти.
Сърцето ти болките знае
на всеки човек по света.
Очите ти горест терзае,
когато мълчи любовта.
И всичко разбира сърцето,
и огън в гърдите пламти,
и тичаш нагоре, където
вълшебното цвете цъфти!