Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Отвори ми, страж, небесните,
сини двери на деня.
Ангел бял среднощ отнесъл е,
моя кон във висина.
А на Бога той излишен е,
моят кон – в мен сила влял.
Чувам жалното му дишане
златния синджир заял.
Виждам как той буйства,тегли се,
къса ласото едвам
и полита сякаш с месеца
грива от мъгла развял.
1918
***
ОтворИ ми, стрАж, небЕсните,
сИни двЕри на денЯ.
Ангел бЯл среднОщ отнЕсъл е,
мОя кОн във висинА.
А на БОга тОй излИшен е,
мОят кон – в мен сИла влЯл.
ЧУвам жАлното му дИшане
злАтния синджИр заЯл.
ВИждам кАк той бУйства,тЕгли се,
кЪса лАсото едвАм
и полИта сЯкаш с мЕсеца
грИва от мъглА развЯл.
***
Отвори мне, страж заоблачный,
Голубые двери дня.
Белый ангел этой полночью
Моего увел коня.
Богу лишнего не надобно,
Конь мой — мощь моя и крепь.
Слышу я, как ржет он жалобно,
Закусив златую цепь.
Вижу, как он бьется, мечется,
Теребя тугой аркан,
И летит с него, как с месяца,
Шерсть буланая в туман.
1918