По стъпките ми дълго в този ден
се спъваха неканени любови…
Наричаха мечтите си на мен,
а в нощите сънуваха отново,
как ме докосват в няма тишина…
А после ме осъждаха сурово.
Раздраното небе виси сега,
аз не намерих чуждите любови…
Останах вярна на едно море,
което ме завръща всяко лято
за да открия пак мига със теб…
А после да отлитам с онзи вятър
със който няма как да ме делиш…
Аз само с този вятър съм различна.
Дори когато любовта горчи
обичай ме… До лудост неприлично.
А вятърът при мене остави,
за да съм твоя, вятър ми е нужен.
Будувай ме, когато вън вали,
като мечта във свят от обич южен…