Перевод Инессы Соколовой
стихотворения "Открадната нощ"
Йорданки Господиновой, България
http://www.stihi.ru/2013/06/16/4457
* * *
Чайки босые бродят степенно у моря,
будто жаждут напиться дождя…
Ночью звезды таинственно светят на воле,
к страсти, замкам воздушным маня.
Мы, как чайки, порою с тем зрелищем схожи,
возвращаясь, приходим в себя.
Что-то ждали, мечтали и лезли из кожи,
но встречаем немые глаза,
Снова те же, как в прошлом, и с прежней окраской,
с непокорностью моря волны.
Летний дождь лишь поймет и подарит нам ласку,
только он долгожданный, увы.
И опять эта ревность, и с прежней обидой
будет ясное небо моё.
Слезы горечи ночью, мечтала счастливой
побывать - свет застило вранье.
На босую сегодня похожа я чайку,
что с безумьем на море глядит.
От тебя нет секретов, причин для утайки,
ночь грустна и со мной говорит.
ОТКРАДНАТА НОЩ
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2013/06/16/4457
Открадната нощ
Босоногите чайки тихо сричат морето
и молитвено пият дъжда…
А нощта, като клетва, обладава небето
и на глътки мечтае страстта.
Тъжни хора във същия смешен спектакъл,
а със теб сме отново сами…
Знам, любов, този миг цяла вечност си чакал.
Днес ме молиш със неми очи
пак да бъда онази, която рисуват
непокорните морски вълни…
И която под летния дъжд ще целува
само теб… А когато боли
от измислена ревност и тежки обиди
ще е твоето чисто небе…
И която сълзите ти в мрака ще види.
И която светът ти краде.
Днес съм тук. Като босите чайки по плажа
търся нашето лудо море…
А, навярно, след време то на друг ще разкаже
как от обич нощта се краде…