закрытые страницы

Аладдин
а с неба рвётся дождь –
весьма плачевно…

мотив очарованья
/нестареющий/,

зачем-то…

и плавно сеянцы
растут опять – в деревья.

и светом на чело

сползает
примиренье…

не стоят свеч
прощальные зарницы…

и тяжесть с плеч –
закрытые страницы…