По мотивам стихотворения
Красимира Георгиева
ЗАЕК
Заю Баю днес решил се
като лъв да бъде смел –
лъвска кожа той ушил си,
предрешил се и поел.
Но на горската пътечка
срещнали го вълк и мечка.
Гледат-гледат, най-подир
канят Заелъв на пир.
Влезнали в една бърлога
да почерпят с кълка госта.
„– Кълка ли? Месо не мога! –
казал Заю. – Само постно!”
„– Как тъй?” – скочила Мецаната.
„– Как тъй? – скочил Вълчо. – Ха!”
Стана тя, каквато стана, та
Заю върна си страха.
Морковка без костей
Львом бесстрашным стать решился
заяц, чтоб - "БАЯЦА ФСЕМ!!!"
В образ льва отважно вжился -
Всё!.. И страха нет... Совсем!..
- Лев?! – навстречу волку с мишкой -
Заяц? – нет… косой - трусишка…
С волком миша, оробев,
в гости звать, - а ну как лев?!
- "Гость заморский!.." А в берлогах
по субботам для гостей
в наших дебрях… ох, как могут!..
- "Мне морковки! Без... без костей..."
Заревел хозяин: "Кто ты?!!"
Волк - "Ну, заяц, погоди!!!"
Сердце в пятки! С той субботы -
где тот лев? - пойди, найди!