„ЗАЩО МИ ВДЪХНА ТОЯ ЧУДЕН ДАР...” („ЗАЧЕМ ЧУДЕСНЫМ ДАРОМ Я ТОМИМ...”)
Николай Лилиев (1885-1960 г.)
Николай Лилиев
ЗАЩО МИ ВДЪХНА ТОЯ ЧУДЕН ДАР...
Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
http://stihi.ru/2012/12/19/201
Николай Лилиев
ЗАЧЕМ ЧУДЕСНЫМ ДАРОМ Я ТОМИМ... (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)
Зачем мне этот чудный дар,
пред всеми душу раскрываю,
ненужной жертвою сгораю,
любовь сложивши на алтарь;
сердце моё как нежный сад
надежд цветущих и стремлений,
иль одиночества печать,
обмана, жизненных волнений?
Зачем мне дан этот огонь,
что изнутри клинком сияет
и снов завесы распускает
на дни мои кругами волн,
пророчеств приплывёт ладья
и в тот же миг, исчезну я?