Прозрение
Самотно някъде далеч пред мен
изсъхнало дърво тъмнее -
ни вятърът го гали в ясен ден,
ни слънце може вече да го сгрее.
Навярно злият нощен суховей
внезапно коренът му пресушил е.
Затуй сега така тъмней,
изгубил изворът на свойта сила.
Останата сама без твоя зов,
съм като дом, от бурите съборен.
Защото без любов
човекът също е дърво без корен.
***
Одиноко дерево стоит –
Вдалеке у горизонта тёмного.
В ясный день с ним ветер говорит,
Согревает ветви солнце томное.
Но печалью тень легла кругом,
Суховей, злорадствуя, куражится.
Плачет оно, молча, о былом,
Что-то ему мнится, что-то – кажется.
Ветви плетями поникли ниц,
В отшумевшей кроне ветер кается,
И не слышно щебетанья птиц,
И моя душа, чего-то, мается.
Вижу – с человеком параллель
Дерева, у горизонта синего.
Жизни одинокой канитель –
Без любви покрыта хладным инеем.
06. 06. 2013
Лалка Павлова
перевод Галины Мамонтовой