Шептала девочка у моря
Свои заветные мечты,
Ей так хотелось в пенном хоре
услышать голос доброты.
У ног плескались тихо волны,
Шурша ракушками тоски,
Качался мир в глазах огромных
И солнцем падал на пески.
Крик чаек в голубой печали
Летел за эхом в берега,
Но волны ей не отвечали,
Вздымая синь под облака.
Зачем, зачем она у моря
Искала парусник судьбы,
Зачем бросала. с ветром споря,
В морскую соль свои мольбы.
О, как горька вода морская,
Не утолить ей жажду в зной
И шепот брызгами стекая,
Тонул в пучине голубой.
А море девочку любило,
В ладони падая волной,
Шумело, пело,говорило
Своей бездонной глубиной.
Перевод на болгарский язык Юлияна Великова (Донева).
И на морето шептеше момичето
своите заветни мечти.
Така й се щеше в хора на пяната
на доброто гласа да дочуе...
В нозете плискат се вълните,
черупки морски шумолят
Света трепти с очи огромни
и пада слънце върху пясъка.
Вик на чайки в синя скръб
Прелита ехо към брега.
Но не отвръщат им вълните
връщат синьото към облака.
Защо, защо тя във морето
потърси кораб на съдбата
Защо запращаш мимо вятъра
молбите си кат морска сол.
О, как горчи водата морска
не утолила жажда в зноя.
Струят й пръските надолу
потъват в бездната й сива.
Морето люби туй момиче
и падат в дланите й вълни.
Шуми и пее и говори,
в бездънните си гълбини.