Перевод с болгарского Инессы Соколовой
Дамян Дамянов, България
Доподлинное счастье близко было.
В моем уютном доме. Рядышком.
Но за домашними делами стыло
и как-то незаметно уходило,
не мог я оценить то ядрышко.
И ускользал я в поисках другого –
красивого, фальшивого лица.
А находя, я думал: что ж такого, –
и наслаждался ложью бестолково,
и «подвигам» тем не было конца.
А по ночам был очень виноватым:
рубашки грязь напоминала мне
о том, что сам стать мог бы я "рогатым"
при близком счастье и не кривоватом!
В раздумьях – дрожь холодная во тьме.
На болгарском:
***
А истинского щастие бе близо.
Съвсем наблизо. Тук, във моя дом.
Но вечно скрито зад камари ризи,
оставаше невидимо, щом влизах.
И просто аз не виждах, че е то.
И хуквах вън - пак другото да търся.
Фалшивото, с красивото лице.
Към него бързах - да не стане късно.
Излязъл с чиста риза, идвах с мръсна -
изцапана от чуждите ръце.
И само нощем, гузен като влизах,
и само нощем, тръшнат върху стол,
недосъблякъл мръсната си риза,
изтръпвах - мойто щастие бе близо!
И целият от студ треперех. Гол.