„ВОЛОСОЧЕСАТЕЛЬ-СОЧИНИТЕЛЬ”
Яков Борисович Княжнин (1740-1791 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФРИЗЬОР-СЪЧИНИТЕЛ
По име е Андрей,
по прякор е Тъпей,
фризьор по занаят е,
но яхна стих и се превърна на писател.
Твори той само миг
и драма
до дама
набързо среса с шик.
На самолюбието упорит ласкател,
извършва много лудории дявол чер.
Покрит с помади, нашият писател
занесе гордо на Волтер
с размах в покоя
творбата своя.
Волтер ли? О, смелчак!
Волтер прочел, посърнал
свалил голям калпак,
след туй творбата тъпа върнал
и казал този повелител на Парнас:
„Ела, творец, перука искам аз!”
Ударения
ФРИЗЬОР-СЪЧИНИТЕЛ
По и́ме е Андре́й,
по пря́кор е Тъпе́й,
фризьо́р по заная́т е,
но я́хна сти́х и се превъ́рна на писа́тел.
Твори́ той са́мо ми́г
и дра́ма
до да́ма
набъ́рзо сре́са с ши́к.
На самолю́бието упори́т ласка́тел,
извъ́ршва мно́го лудори́и дя́вол че́р.
Покри́т с пома́ди, на́шият писа́тел
зане́се го́рдо на Волте́р
с разма́х в поко́я
творба́та сво́я.
Волте́р ли? О́, смелча́к!
Волте́р проче́л, посъ́рнал
свали́л голя́м калпа́к,
след ту́й творба́та тъ́па въ́рнал
и ка́зал то́зи повели́тел на Парна́с:
„Ела́, творе́ц, перу́ка и́скам а́з!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Княжнин
ВОЛОСОЧЕСАТЕЛЬ-СОЧИНИТЕЛЬ
По имени Андрей,
По прозвищу Тупей,
А ремеслом чесатель,
Рехнулся на стихах и сделался писатель.
Недолго работал
И драму,
Как даму,
В два мига причесал.
Черт самолюбия великий нам ласкатель,
Над нами множество он делает проказ.
Помадами душистый наш писатель
Принес Волтеру на показ,
На удивленье,
Свое творенье. –
Волтеру? – О, смельчак!
Волтер, окончив чтенье,
Снимает свой колпак;
Потом, вручая сочиненье,
С улыбкою сказал парнасский сей старик:
„Поди, творец, и сделай мне парик”.
1788 г.
---------------
Руският драматург, поет, писател и преводач Яков Княжнин (Яков Борисович Княжнин) е роден на 3/14 октомври 1740 г. в Псков. Завършва гимназията към Академията на науките в Петербург. Работи като преводач в чуждестранната колегия на юнкерите, служител в канцелария за строителство на домове и паркове, адютант на оперативен генерал, преподавател по руски във военно училище, драматург и др. Превежда от френски, немски и италиански език. Автор е на оди и стихотворения, както и на редица трагедии, комедии, комически опери и пиеси, сред които „Дидона” (1769 г.), „Владимир и Ярополк” (1770 г.), „Несчастие от кареты” (1772 г.), „Скупой” (1773 г.), „Росслав” (1784 г.), „Титово милосердие” (1785 г.), „Софонисба” (1786 г.), „Владисан” (1786 г.), „Хвастун” (1786 г.), „Сбитенщик” (1787 г.), „Неудачный примиритель” (1787 г.), „Чудаки” (1787 г.), „Траур, или Утешенная вдова” (1788 г.), „Притворно сумасшедшая” (1788 г.),, „Вадим Новгородский” (1789 г.) и др. Превежда много от класиците на световния театър. До голяма степен сценичният език и риториката се усещат и в поезията му, типична с поетичните си сентенции и с техническата си виртуозност. Представител е на руския класицизъм. Член е на Руската академия на науките (1783 г.). Умира на 14/25 януари 1791 г. в Санкт Петербург.