отдавна съм забравила
за празничните рокли във неделя
(неделите се преродиха в делници)
за чашите изискани вина
с кристалните им трели
и битките с фалшиви мелници
забравила съм всички ярки червила -
следи ужасни
по ризите на необмислени дела
(измислено опасни)
по двете ми изскубнати ръце
мазолите
пъстреят като тъжни зверове
в различни роли –
почти като любовни отпечатъци
от всички мои минали мъже
болят ме още
остатъци от стари светове
с безсънни нощи...
a той е друг
рисува леко в страшните мазоли
не лица
а днк-спирали
по дланите ми птици със крила
рисува (и огньове пали)
и делничната моя голота
в безумните недели
облича сам с безкрайна лекота
(след чаша вино) с нежни акварели...
отдавна съм забравила
за празничните рокли във неделя
смених ги с пролетта на Ботичели
/на К./