Откога те жадувам море -
раковина сред пясъчни дюни.
И протягам към тебе ръце.
Ала ти се изплъзваш без думи...
Но кънтиш като ехо във мен,
глъхнеш нежно в утробата моя.
Не родих най-добрия ти син
но дори и в смъртта си съм твоя.
Перевод: Алексей Селичкин
Раковина
Это синее море
тебя укрывало на дне.
Это море с тобою
вернулось однажды ко мне.
И звучит во мне эхо,
пульсируя мыслью земной.
И зовёт меня эхо,
живущих в пучине морской.