Защо когато сили сетни
затихват в немощната гръд,
намираш думите заветни
и търсиш своя верен път?
Защо на младостта очите
не виждат вечния Кивот,
не виждат мъдростта на дните
в дарения ти свят живот?
Защо на волята свободна
посоката е да грешиш,
да правиш дирята безплодна
и към разруха да вървиш?
Животът твой е, ти решаваш
как пътя си да направляваш...