Георги Константинов
***
Благодарю,
что ненавидишь искренне,
что злостью
на улыбку отвечаешь.
Ведь ненависть рождает независимость,
любовь – порабощает.
Благодарю тебя
за отречение
от жестов
и стихов моих нелепых.
Посмотришь ли в глаза мне с отвращением –
я слышу,
как грохочут, лопнув, цепи.
Теперь живу легко, как полагается –
вдали
от всех твоих предубеждений.
И сердце мое
слева размещается,
и раны заживают
за мгновенье.
Разлука –
это чудо воскресения
и музыка звучит, не умолкая.
И если б не твое исчезновение,
вообразил бы
это раем...
22.12.2009
перевод с болгарского
Людмилы Станевой
текст оригинала
***
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта – заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено –
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.