„СО МНОЮ ВОТ ЧТО ПРОИСХОДИТ...”
Евгений Александрович Евтушенко (1932-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАКАВА СЛУЧКА МЕ ЗАСТИГНА
Такава случка се разбридва:
приятелят ми стар не идва,
а хващат ни в суетен плен
не тези, чакани от мен.
С „не тези” нейде той се сбира,
че са му чужди май разбира;
раздорът е необясним,
измъчва ни, че се делим.
Такава случка ме застигна:
„Съвсем не таз” при мен пристигна,
с една ръка любов преде,
а с другата си ме краде.
Кажете, значи, ради бога,
кому да дам коя ръка?
Дали крадящата ме много,
или мъстящата така?
Не изведнъж ще отговори
в борба със свойта същност тук,
ще изпълзи случайно взорът
далече нейде в някой друг.
О, колко
нервни
и ненужни
враждебни връзки,
псевдодружби!
Къде от туй аз да се дяна?
Ела,
о, някой,
разруши
на чуждите жарта незвана,
студа
на близките души!
Ударения
ТАКАВА СЛУЧКА МЕ ЗАСТИГНА
Така́ва слу́чка се разбри́два:
прия́телят ми ста́р не и́два,
а хва́штат ни в суе́тен пле́н
не те́зи, ча́кани от ме́н.
С „не те́зи” не́йде то́й се сби́ра,
че са му чу́жди ма́й разби́ра;
раздо́рът е необясни́м,
измъ́чва ни, че се дели́м.
Така́ва слу́чка ме засти́гна:
„Съвсе́м не та́з” при ме́н присти́гна,
с една́ ръка́ любо́в преде́,
а с дру́гата си ме краде́.
Каже́те, зна́чи, ра́ди бо́га,
кому́ да да́м коя́ ръка́?
Дали́ крадя́штата ме мно́го,
или́ мъстя́штата така́?
Не изведнъ́ж ште отгово́ри
в борба́ със сво́йта съ́штност ту́к,
ште изпълзи́ случа́йно взо́рът
дале́че не́йде в ня́кой дру́г.
О, ко́лко не́рвни и нену́жни
вражде́бни връ́зки, псе́вдодру́жби!
Къде́ от ту́й аз да се дя́на?
Ела́, о, ня́кой, разруши́
на чу́ждите жарта́ незва́на,
студа́ на бли́зките души́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Евтушенко
СО МНОЮ ВОТ ЧТО ПРОИСХОДИТ...
Со мною вот что происходит:
ко мне мой старый друг не ходит,
а ходят в мелкой суете
разнообразные не те.
И он
не с теми ходит где-то
и тоже понимает это,
и наш раздор необъясним,
и оба мучимся мы с ним.
Со мною вот что происходит:
совсем не та ко мне приходит,
мне руки на плечи кладёт
и у другой меня крадёт.
А той –
скажите, бога ради,
кому на плечи руки класть?
Та,
у которой я украден,
в отместку тоже станет красть.
Не сразу этим же ответит,
а будет жить с собой в борьбе
и неосознанно наметит
кого-то дальнего себе.
О, сколько
нервных
и недужных,
ненужных связей,
дружб ненужных!
Куда от этого я денусь?!
О, кто-нибудь,
приди,
нарушь
чужих людей соединённость
и разобщённость
близких душ!
---------------
Руският поет, писател, режисьор, сценарист, публицист и актьор Евгений Александрович Евтушенко е роден на 18 юли 1932 г. в гр. Нижнеудинск, Иркутска област. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984 г.) и на десетки национални и международни награди. Почетен член е на Испанската академия на изкуствата, на Американската академия на изкуствата и словесността, действителен член е на Европейската академия на изкуството и науката. Професор е в Питсбургския университет и в Университета на Санто-Доминго. Автор е на стихосбирките „Разведчики грядущего“ (1952 г.), „Третий снег“ (1955 г.), „Шоссе Энтузиастов“ (1956 г.), „Обещание“ (1957 г.), „Взмах руки“ (1962 г.), „Нежност“ (1962 г.), „Катер связи“ (1966 г.), „Идут белые снеги“ (1969 г.), „Поющая дамба“ (1972 г.), „Интимная лирика“ (1973 г.), „Утренний народ“ (1978 г.), „Отцовский слух“ (1978 г.), „Стихотворения“ (1987 г.), „Я прорвусь в двадцать первый век“ (2001 г.), „Окно выходит в белые деревья“ (2007 г.), „Счастья и расплаты“ (2012 г.); книгите-поеми „Станция Зима“ (1956 г.), „Бабий яр“ (1961 г.), „Братская ГЭС“ (1965 г.), „Пушкинский перевал“ (1965 г.), „Коррида“ (1967 г.), „Под кожей статуи Свободы“ (1968 г.), „Казанский университет“ (1970 г.), „Снег в Токио“ (1974 г.), „Ивановские ситцы“ (1976 г.), „Северная надбавка“ (1977 г.), „Голубь в Сантьяго“ (1978 г.), „Непрядва“ (1980 г.), „Мама и нейтронная бомба“ (1982 г.), „Дальняя родственница“ (1984 г.), „Фуку!“ (1985 г.), „Тринадцать“ (1996 г.), „В полный рост“ (2000 г.), „Просека“ (2000 г.); романите „Ягодные места“ (1982 г.), „Не умирай прежде смерти“ (1993 г.); повестите „Пирл-Харбор“ (1967 г.), „Ардабиола“ (1981 г.); книгите с публицистика и литературна критика „Примечания к автобиографии“ (1970 г.), „Талант есть чудо неслучайное“ (1980 г.), „Завтрашний ветер“. (1987 г.), „Политика – привилегия всех“ (1990 г.); мемоарите „Волчий паспорт“ (1998 г.), „Шести-десантник“ (2006 г.) и др. Творчеството му е преведено на над 70 езика. През 2004 г. получава високия държавен орден „За заслуги пред отечеството”. Умира на 1 април 2017 г. в гр. Талса, щат Оклахома, САЩ.