Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора.
И аз вървя опиянен
от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен
и розов цвят над мен се свежда.
Но ето че премина Тя
с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя,
защото Тя го беше взела.
След Нея хукнах изведнъж
безумен като влюбен мъж.
Не зная кой съм, где съм, що съм -
животът ми виси на косъм...
Дали да взема да се гръмна,
да скоча от скалата стръмна?
На спътник ли да се превърна,
щом нямам шанс да я прегърна?
О, Боже, дай ми малко ум,
да тръгна пак по своя друм!
Прочети още: