Времето тече, минава,
падат есенни мъгли.
Вечна любовта остава,
любовта ме пак боли.
Две очи прекрасни, мили,
пак ме топлят всеки ден.
Чашата с любов изпили,
те ме правят най - блажен!
Любовта ще ме огрява
до последния ми час,
с ласки ще ме покорява
всемогъщата й власт.
Любовта ще ме изпрати
към далечните звезди
и сред райските палати
в песен ще се прероди!