„ДОЖДЬ ЗАМАЗАЛ ВСЕ ОКНА...”
Анатолий Жариков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЪЖД ПРОЗОРЦИ ЗАЦАПА
Дъжд прозорци зацапа,
гасне вечер ли, нощ ли тъмни,
от стената към север прокапа,
дъщеря ни от дни не звъни.
Над килима сред хола се глумя,
ти си в кухнята, тихо стърчим.
Ний отдавна сме казали думите,
като шпроти в консерва мълчим.
Ний сега сме старик и старуха
до корито... Тъй ден е след ден...
Ний не вярваме в смърт, нито в слухове,
стих след стих тук от скука четем.
Ударения
ДЪЖД ПРОЗОРЦИ ЗАЦАПА
Дъ́жд прозо́рци заца́па,
га́сне ве́чер ли, но́шт ли тъмни́,
от стена́та към се́вер прока́па,
дъштеря́ ни от дни́ не звъни́.
Над кили́ма сред хо́ла се глу́мя,
ти си в ку́хнята, ти́хо стърчи́м.
Ний отда́вна сме ка́зали ду́мите,
като шпро́ти в консе́рва мълчи́м.
Ний сега́ сме стари́к и стару́ха
до кори́то... Тъй де́н е след де́н...
Ний не вя́рваме в смъ́рт, нито в слу́хове,
сти́х след сти́х тук от ску́ка чете́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Жариков
ДОЖДЬ ЗАМАЗАЛ ВСЕ ОКНА...
Дождь замазал все окна,
может, вечер уже, может, ночь,
та стена, что на север, промокла,
не звонит с понедельника дочь.
Я ковёр ковыряю в зале,
ты на кухне по делу торчишь.
Мы давно все слова сказали
и теперь, как шпроты, молчим.
Мы теперь старик и старуха
у корыта... Дни наши тихи...
Мы не верим ни смерти, ни слухам
и от скуки читаем стихи.
http://www.stihi.ru/2013/07/24/2744
---------------
Руският поет Анатолий Жариков е роден в гр. Донецк. Има филологическо образование. Пише и публикува поезия в руски литературни издания, превежда поезия от славянски езици. Живее в гр. Маринка, близо до Донецк. Работи като стилов редактор в един от местните вестници.