Преди да дойде Новата година,
вкъщи пред запалена камина
стоях до късен нощен час
да съчиня писмо до Дядо Мраз.
И тъй да почнем със заслугите
преди да ни преварят другите:
„През отиващата си година
аз добро детенце бях,
само у дома седях,
че на работа е тежко,
а през лятото е жежко.
Пък през зимата дебела
в туй студено, вълче време
как носа си да покажеш
вън от пътната врата?
Затова си вкъщи бях,
яденето си ядях;
със другарчетата всички
винаги си бях добричка-
не ковладех, не ругаех,
за заплата не роптаех,
че надявах се на теб!
(Виж сега да ме прекараш!)
Туй по мойте задължения
и служебно положение!”
А сега да се замисля
аз какво да си поискам.
„Мили, Дядо, аз те моля
да си много благосклонен
със молбите ми към теб.”
И така започнах аз
скромно да редя завчас:
„ Как ще стане, аз не знам,
портофелът ми голям,
заемите да изтриеш,
борчовете да покриеш.
А за моя лична сметка
искам тяло на атлетка.”
Тъй написах и приключих,
ала после се замислих
и добавих послепис:
„Гледай, Дядо, да не сбъркаш
като миналата зима!
Искам портофел дебел,
а не тяло кат’ котел!”
Ей, това написах,
после се подписах.
В очакване съм аз сега
да се изпълни моята молба!