Сънна луна

Радко Стоянов 2
Ухаят цветята, потрепват листата

и стъпки долитат на плаха сърна.

На ручеи чисти водите сребристи

проблясват с очите на сънна Луна.


А златна дантела с любов е изплела

звездица сияйна над твойта коса.

Краката ти боси вълшебство ги носи

по бисерна, тънка, кристална роса.


Поетът чаровник - южнякът гальовник -

в душата ми пее, събужда страстта.

Красива надежда към теб ме отвежда,

сърцето празнува, звъни любовта!...


Не мога да мигна! Не искам да мигна!

На рая блаженството искам да стигна!