Аз помня твоите очи
Сънливо гледаха на мен
И бавни утрени лъчи
Играеха с настъпващ ден.
И твойти топли ръци, мамо
Ме галиха през утринта.
Аз помня всичко, родна, само...
Къде е тази утринта сега?
Ти беше с мен навсякъде.
Ти ми помагаше във всичко.
Сега кажи: Къде това? Къде..?
Но аз не чувам. Ти не казваш нищо.
Пък аз израснах, мила мойо...
За теб вспомянам всеки ден.
Живот ми е приготвил всичко ново.
Живот, от тебе подарен!
Усещам твойта помощ, сякаш.
Сега си с мен. Все пак и пак.
Благодаря те, мила майко.
Аз те обичам... (Твойта дъщеря.)