Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле
и гукаш, гукаш,
гукаш…
Знаеш ли,
от лунната милувка
перцата ти сребреят,
а в очите ти
звездите
немирни пламъчета палят.
Да бях луна,
с ръка да те погаля
или звездица,
взора ти да срещна…
Но и така,
през стъклото,
любувам ти се
и ме радваш,
среднощно гостенче,
гальовно пеещо ми
„Гу-гууу, гу-гууу,
гууу…”