Безброй са светлите пътеки бели,
които към сърцата ни вървят.
Божур и мак край тях са разцъфтели,
с кръвта на нашите деди горят.
Пътуват Арда, Тунджа и Марица,
запели на мечтите песента.
Бродират най - красивата шевица -
на Тракия бродират хубостта.
Над тях Балканът с губери зелени
и горди белоснежни върхове
поглежда родните поля свещени
и шепне с волните си ветрове.
Морето южно носи ведрината
на леките си бисерни криле
и ронят се звездите над земята -
над златното, Тракийското поле!