Ти мълчиш.
Неуютно и хладно
е сред нямата зла тишина.
Между нас непосилна, грамадна
ляга мойта незнайна вина.
Наскърбих ли те с жест неразумен,
с дума грозна ли те раних?
Ти мълчиш.
И лежи помежду ни
този зъзнещ под вятъра стих.
Ти мълчиш.
Но мълчи стогласно
многозначната тишина –
от безмълвието на съгласието
до безмълвната тиха война.
Аз не помня какво съм попитал –
помня как ме погледна ти:
ако има с поглед убити,
ако има убити с очи,
то такива взривени зеници
могат всичко да съкрушат...
Бият погледите-войници
- артилерия на всяка душа.
Ти мълчиш.
Има тихи страдания
и възторжена радост без глас.
Всеки стих крие бездна мълчание.
Домълчах своите чувства и аз...