С едно разпятие от памтивека
орисан е светът, на път поел –
вървим напред по хиляди пътеки
в една посока и с едничка цел.
И всеки път е Виа Долороса,
под палещото слънце устремен,
и всеки своя кръст на рамо носи –
не в сетния си час, а ден след ден...
Подмамени, все вярваме в заблуди –
в другарство, обич, вярност на жена...
Но всички сме целувани от Юди,
предавани във всички времена.
И всекиму поднасял е животът
с оцет и жлъчка сюнгер напоен –
та кой ли няма своята Голгота,
кой от разпъване е бил спасен?
Челата ни от шипове са в рани,
зарастнал белег носи всеки тук –
по всички стъпала, по всички длани
личи следа от гвоздей и от чук.
И даже в миговете ни щастливи
страхът ни стряска – кой ще отрече?
- един Пилат ръцете си измива,
готов на болка да ни обрече.
Човекът е Иисус. На рамо носи
съдбата си под палещия зной
и всеки път е Виа Долороса.
Голгота е след първия завой...