Не съм самотен в този бурен свят
на горести, несгоди и неволи.
До мен си ти, очите ти мълвят
по - ясно и от думите - пароли,
че обич в твоето сърце гори,
че нямат сила мрачните прокоби,
че засияват слънчеви зари
над днешните ни грижи и тегоби!
По - ведро грее твоето лице
от нежната коприна на дъгата!
По - скъпи ми са твоите ръце
от всичките богатства на земята!
До мен си ти - в това е мойта сила,
защото ти с любов си ме дарила!