Житейска реституция

Валентин Чернев
Какво си взел в живота
                не пресмятай,
защото има истина прастара –
не подарява нищичко съдбата,
съдбата нищичко не дава даром.

Да, можеш в труден  час да теглиш заем,
но лихвата е винаги висока
и всеки ден все връщаш.
                А накрая,
когато дойде за разплата срокът,
животът всичко спастрено прибира,
изпразва ти и джоба, и хазната.
И няма пред кого да протестираш,
кому да се оплачеш от съдбата.

С мен стана другояч. От мен предсрочно
животът взе за Кесаря, за Бога...
Но лихвите не бе пресметнал точно.
Безбожно надплатих.
                И днеска мога
обратно да поискам туй, което
съм плащал някога несправедливо,
и със натрупаното, със отнетото
да преживея дните си щастливо.

Все чаках жребият да се обърне...
Ала животът, който ми остава,
днес вече няма сила да ми върне,
днес няма вече сила да ми дава
това, което вземаше без нужда -
той само дребна сума в шепа стиска...
Аз искам моето, не искам чуждо,
и дребни подаяния не искам!

Съдба, ти само вземаш! Аз не чакам
от тебе реституция щастлива.
По дяволите, да е чувал някой
за брак между живот и справедливост?