Не съм сеяч, не съм жътвар отдавна,
не съм ни пламък вече, ни жарава –
сега съм звук и тишина по равно
с една утеха – че звукът остава...
Сега съм звук и тишина по равно –
сред тишината светла струна плаче,
отеква сребърно
и много бавно
звукът се стапя в сенките на здрача.